А Иов в отговор рече: 

 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога? 

 Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда. 

 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал? 

 Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си. 

 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят. 

 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите. 

 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни. 

 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства* на юг. 

 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса. 

 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам; 

 Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш? 

 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него! 

 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него! 

 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми. 

 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми. 

 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина. 

 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини. 

 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя? 

 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав. 

 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си. 

 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия, 

 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните. 

 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това? 

 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро; 

 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова. 

 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша. 

 В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен; 

 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно? 

 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си, 

 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене. 

 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд. 

 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни, 

 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва. 

 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.