Bulgarian Bible

 

The Book of Job

 

Глава 29

 

 

1.

 

И Иов още продължи беседата си като казваше:

 
 
 

2.

 

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

 
 
 

3.

 

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

 
 
 

4.

 

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

 
 
 

5.

 

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

 
 
 

6.

 

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

 
 
 

7.

 

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

 
 
 

8.

 

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

 
 
 

9.

 

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

 
 
 

10.

 

Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

 
 
 

11.

 

Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

 
 
 

12.

 

Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

 
 
 

13.

 

Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

 
 
 

14.

 

Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

 
 
 

15.

 

Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

 
 
 

16.

 

Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

 
 
 

17.

 

Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

 
 
 

18.

 

Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

 
 
 

19.

 

Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

 
 
 

20.

 

Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

 
 
 

21.

 

Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

 
 
 

22.

 

Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

 
 
 

23.

 

За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

 
 
 

24.

 

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят* светлостта на лицето ми.

 
 
 

25.

 

Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.

 
 
 

Job 30

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com