Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: - 

 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци? 

 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете. 

 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат : Где е спиртното питие? 

 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните*. 

 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом. 

 За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си. 

 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват; 

 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния. 

 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни. 

 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба. 

 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си. 

 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно. 

 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч. 

 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си. 

 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе. 

 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си. 

 Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта. 

 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката. 

 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните. 

 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи. 

 Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат. 

 Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини. 

 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците*; 

 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето. 

 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ. 

 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде. 

 Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки : 

 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките. 

 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. 

 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.