И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсътствувам ставам смел към вас, – 

 моля ви се, когато съм при вас да се не принудя да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме. 

 Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. 

 Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. 

 Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа. 

 И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание. 

 Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднаж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме Христови. 

 Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил. 

 Обаче нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си. 

 Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно. 

 Такъв нека има предвид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас. 

 Защото не смеем да считаме или сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно. 

 А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас. 

 Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие. 

 И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, тоест, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного, 

 така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област. 

 А който се хвали, с Господа да се хвали. 

 Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.