Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса; 

 Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом. 

 Понеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от почитта що има къщата. 

 Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог. 

 И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори по-после; 

 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си. 

 Затова, както казва Светият Дух: – "Днес, ако чуете гласа му, 

 Не закоравявайте сърдцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята, 

 Гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години. 

 Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждавате със сърдцата си, Те не са познали Моите пътища; 

 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка". 

 Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърдце, което да отстъпи от живия Бог; 

 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха. 

 Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност: 

 докато се казва: – "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърдцата си както в преогорчението". 

 Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея? 

 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята? 

 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни? 

 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.